~Дъдли Дърсли - лакомото прасе ~  

Хари Мелинг е нормално момче. На 12 години той дава това интервю за ролята си на
Дъдли Дърсли.

Как се приготви за ролята?
Повтарях репликите си заедно с майка ми и тя ми даваше разни полезни съвети.
 
Какви например?
Ами как да изговарям думите, кога да ги изговарям по-бавно и кога да повишавам тона на гласа си.

Ти различаваш ли се от Дъдли?
Разбира се. Аз не тормозя и не бия никого.

Ако можеш да правиш магии, как би омагьосал някого?
Бих го превърнал в някакво животно и бих го взел за домашен любимец.
 
Не беше ли трудно да измъчваш Хари Потър?
Ами всъщност си беше много забавно.
 
Коя ти е любимата сцена във филма?
Когато си получавам униформата от "Смелтингс" и се перча с нея из къщи.

Ако можеш да промениш нещо в Дъдли, какво би било то?
Бих искал той също да е магьосник.

Какво се надяваш да се случи с Дъдли в бъдеще?
Да го приемат в "Хогуортс" и да се държи по-мило с Хари.

Нещо да посъветваш Дъдли?
Спри да тормозиш Хари, ей!

 ~Гойл - горилата на Драко~   

Актьорът Джошуа Хартман, който играе Гойл, първоначално се кандидатира за друга не
по-малко противна роля, а по-точно тази на Дъдли Дърсли. Но според режисьора е твърде
 висок и затова го избират да играе Гойл.

Кога и как започна да играеш?
Започнах, когато бях на седем години. Баща ми е актьор и той ми намери импресарио.

Разкажи ни нещо за своя герой.
Ами той е бандит, горила. Малфой е мозъкът на групата, но е твърде слаб да свърши каквото
и да било сам и затова ходи навсякъде с яките си другари. Те са врагове на Хари и пълни
гадняри.

Да, гадняри са. Ти като тях ли си?
Ами когато се ядосам, мога да съм доста лош, но по принцип не.
 
Имаше ли запомнящи се моменти по време на снимките?
Имаше някои весели моменти. С Том/Фелтън, който играе Малфой/ постоянно си разказвахме
вицове и се състезавахме кой ще измисли и разкаже повече.
 
Коя ти е любимата сцена от филма?
Сцената с деня на Вси светии, защото имаше страшно много сладкиши и шоколадови бонбони
и трябваше да се тъпчем до пръсване.
 
Какви магически сили би искал да имаш?
Бих искал да мога да летя, да мога да гледам всичко от високо и да вдигам много шум.


 ~Драко - Злият галеник на Слидерин~    

13-годишният Том Фелтън не е за пръв път на големия екран. Той е играл сина на Джоди
 Фостър в "Ана и кралят". Но ролята му на Драко Малфой, най-опасния враг на Хари Потър и
най-лошия хулиган в "Хогуортс", ще го изстреля към светлините на прожекторите.

Как се подготви за тази роля?
Упражнявах се да правя физиономии и да ръмжа като вълк.

Какво е да работиш с толкова големи актьори?
Ричард Харис - Дъмбълдор и Маги Смит - Макгонъгол са велики. Малко се притеснявах за Роби
 Колтрейн - Хагрид в началото. Не казвах нищо. После станахме приятели.

Имаше ли нещо, което искаш да си вземеш от снимачната площадка?
Бих си взел магическата пръчка. Тя беше наистина готина. Малко беше крива.

Различаваш ли се от Малфой?
Той е много подъл. Честно казано, аз въобще не съм толкова подъл. Мисля, че той завижда
 и иска да бъде най-готиният тип в училището.

Какъв герой предпочиташ да играеш - добър или лош?
Лош. По-забавно е, защото е различно.

Какво заклинание би искал да можеш да правиш на хората?
Бих искал да мога да им залепям краката един за друг, за да падат, където и да тръгнат.
 
Каква магическа способност би искал да имаш?
Да мога да ставам невидим и да се промъквам на места, където не трябва да ходя.


 ~Дж. К. Роулинг за себе си и героите й ~  

Джоан Катлин Роулинг е световната сензация в книгоиздаването напоследък. Само за няколко
години четирите й книги станаха абсолютен хит. А ето какво казва самата писателка за себе си
 и за своите герои.

Легендата гласи, че първата си книга сте измислили изведнъж.
Не, само Хари дойде внезапно. Донякъде и училището “Хогуортс”, не изцяло, но повечето
 герои се появиха като...

Като прозрение?
Да, наистина беше така. Пътувах четири часа с влак. Не трябваше да бъде толкова дълго, но
влакът имаше закъснение. И изведнъж се оказа, че Хари беше заедно с мен, в ума ми.
Обитателите на замъка също внезапно се оказаха в главата ми. Белегът на Хари беше
там...Странно е, но знам, че се случва и при други писатели. Заживях с усещането, че съм
получила част от някаква информация и само трябва да открия онова, което липсва. Наистина
не беше като да я създавам от нулата. Но трябваше да работя напред и назад във времето, за
 да разбера какво би могло да се случи.

Почти като да дръпнеш завесата, за да видиш какво става...
Не съвсем, идеята не дойде цялата изведнъж. Някои от сюжетите са доста сложни и ми отне
около две години, за да свържа цялата работа както трябва.

Сред най-забележителните идеи е куидич – високоскоростната игра с топка, която се играе на
летящи метли. Какъв е произходът на куидича?
О, мога да говоря с часове за такива неща. Имах бясна караница с едно бивше гадже. Пишех
книгата за Хари Потър вече около година и бях решила, че една от обединяващите
характеристики на всяко общество е спортът. Почти всяко общество, за което можете да си
 помислите, си има свои собствени игри и спортове. Реших, че искам да... и точно тогава стана
 кавгата. Не знам дали мисълта за играта беше причина или следствие. Имам съмнения по
въпроса. Но си тръгнах от апартамента, отидох на хотел за през нощта и вместо да стоя и да
мисля за караницата, седнах и изобретих куидича.

Някои хора казват, че добрите герои са скучни, че лошите винаги са по-интересни. Има една
известна мисъл на Милтън в “Изгубеният рай”: Бог е скука, а Дяволът е интересен...
Е, Хари е добър. Аз лично въобще не намирам Хари за скучен. И той прави грешки. Рон и
Хармаяни са много добри герои... Не, не съм отегчена от добротата.

По ли ви е забавно да пишете за лошите герои? Защото лорд Волдемор, злият магьосник,
който убива родителите на Хари, е истински лош герой.
Да. Той е наистина зъл. А дали ми беше по-забавно? Едва ли... Приятно ми беше да пиша за
Дъмбълдор, а той е олицетворение на добротата. Приятно ми беше да пиша и за Рита.

Знаете ли вече кой ще умре в следващите книги?
Знам всички, които ще умрат.

Някои от героите, които може би обичаме и които вие може би обичате...
Аз определено убивам хората, които обичам, да. Ужасно, нали? Плаках за пръв път, докато
 писах четвъртата книга. Тя наистина ме разстрои.

Хората обичат Рон, например. Децата мислят, че ще “очистите” Рон, защото той е най-добрият
 приятел на Хари.
Децата мислят така, защото са умни и защото са гледали толкова много филми, в които
най-добрият
 приятел на героя си го получава. Затова си мислят, че ще убия Рон, но всичко може да се
 окаже двоен блъф... Не е като да седна с един списък и да решавам. “Ти продължаваш, ти
продължаваш, ти не.” Има си причини за смъртта във всеки отделен случай в развитието на
разказа. Затова го правя.

Тази книга подходяща ли е за шест - и седемгодишните, които толкова заобичаха “Хари Потър
и философският камък”?
Зависи от детето...Чувала съм горди майки да ми казват: “Той е на шест и ги обича.” И аз си
 мисля, че лично не бих казала на шестгодишно дете “давай, прочети ги”, защото знам какво
се задава. Знам, че нещата ще станат по-мрачни. Затова зависи от детето. Дъщеря ми скоро ще
 навърши седем. Тя абсолютно ги обожава.

Това е ключова книга, защото след нея всичко се променя. Целият свят преминава през
радикална трансформация.
Ами, това е краят на една ера. Четвъртата книга е краят на една ера за Хари. Той е много
защитен до този момент.

Преди сте работили за “Амнести Интернешънъл”.
Да. Бях асистент по проучванията. Моята област бяха нарушенията на човешките права във
франкофонска Африка. Затова правех голямо впечатление на официални вечери, знаех всичко
 за политическата ситуация в Того...

Гражданските права стават тема в “Хари Потър и огненият бокал”. Хърмаяни се изявява във
връзка с правата на духчетата.
Да. Това е проблем от реалния свят. Това беше доста автобиографично. Сестра ми и аз бяхме
от този тип тийнейджърки, които си мислят, че единствени долавят неправдите в света и никой
не разбира как се чувстват. Мисля, че много тийнейджъри минават през такъв период.

По някакъв начин тя гледа отвисоко на домашните духчета, които нямат права.
Тя мисли, че е лесно да оправиш неправдите в света. Но човек няма толкова голяма сила,
колкото си мисли, и трябва да го приеме. Нещата не стават за една нощ. Хърмаяни мисли, че
тя ще ги поведе към велик бунт за един следобед, а после открива, че реалността е съвсем
различна. Но това беше много забавно за писане.

Въпросите, засягащи отношенията между расите и гражданските права, за вас лично явно са
от изключително значение.
Мисля, че децата се интересуват от подобни теми.

Твърде често ли защитаваме децата от тези неща? В Съединените щати като че ли сме склонни
 да ги предпазваме от страшното.
При последното ми пътуване в Америка бях там за Хелоуин с дъщеря си. Бяхме в един хотел и
 в три последователни програми по телевизията разискваха въпроса какво да се прави, че да
 не се плашат децата от Хелоуин – цели три предавания...Седях си и си мислех, дали в Щатите
не се опитвате да пазите децата от тяхното собствено въображение, защото това не може да
 стане. Не бива да го правите. По този начин се плашат децата, така мисля аз. Получавате едно
уплашено дете, когато казвате: “Това не е страшно. Тук няма нищо което да те уплаши.
” Децата трябва да се уплашат, да го преживеят и после да се справят с това... Едно щастливо
дете не е това, което никога не е изпитвало страх или никога не му е било позволено да се
страхува.

Страхът е полезно нещо?
Полезно нещо е. Свързано е с оцеляването... Да кажем, например, че едно дете става на 14
 години, без никога да се е страхувало от нещо. Първият изпитан страх ще е унищожителен за
това момче или момиче. Трябва да научите това.

От какво трябва да защитаваме децата тогава?
Ние се опитваме да ги защитим от нашите собствени страхове, мисля, че това е
нездравословно, че не е хубаво.



 ~Станислав Яневски (В.Крум) - летенето е трудно~  

Станислав Яневски е Българин и играе Виктор Крум в Хари Потър и Огненият Бокал. Какви са
впечатленията му от снимачната площадка и как се справя той с трудната задача да е
най-добрият куидичен играч на света.

"Летенето с метла беше едно от най - трудните неща на снимачната плщадка. Не толкова
 заради самата игра, колкото заради физическото усилие", спомня си Станислав. По време на
 снимките актьорите тичали и скачали с метлите до припадък. Летящите им пируети обаче са
 дело на компютърна анимация. Неудобствата, разбира се, остават на заден план, когато си
избран за капитан на българския отбор по куидич - въздушния футбол за малките магьосници
 от "Хари Потър и огнения бокал". Самият Виктор Крум заема най - важния пост - "търсач" в
отбора. Негови съекипници в битката с тима на Ирландия са Иванов, Димитров, Левски, Зограф.
 Все имена, които Джей Кей Роулинг не случайно е избрала в книгата си. Твърди се, че
известната авторка била силно впечатлена от успеха на националния ни отбор по футбол на
 световното през 1994 година и му отредила заслужено място в творбата си. Разликата между
футбола и куидуча всъщност е главно в метлата. Движенията с нея изтискват, всеки актьор.

"Снимачният екип беше помислил за всичко. За да не ни боли, когато държим дръжката на
метлата между краката си, получихме специални възглавнички", споделя Стан, както го
 наричат във Великобритания. Казва, че обича предизвикателсвата. Не се страхува да
изпълнява опасни движения и използва дубльор само в краен случай.

"Във филма имаше сцени с битки, падаха хора. Аз предпочитах сам да ги играя", признава
 Станислав.
Не е чудно, че е успял да се справи с каскадите. Тренира футбол и тенис. Вдига тежести.
Бил е ръгбист. Добрата му физика няма как да е убягнала на шефовете на кастинга за ролята
на Виктор Крум в Лондон.

"Явиха се страшно много кандидати. Но не беше като в България. Имам предвид родители да
водят децата си. Директорката на кастинга Фиона дойде в колежа ми, за да търси двама мъже
 за роли в Хари Потър", разказва Станислав, който тогава е бил на 18 години. Като българин
проявил желание. Казал си: "О, как, задължително ще се пробвам. Българско участие ще е
страхотно." После разбрал, че ще подберат само такива младежи, които изучавали изкуство.
Помислил си: "Значи не може, не съм от тях. Как ли пък не точно мен да изберът". "Всъщност
трябваше да се регистрирам за кастинга, но бях закъснял. Говорих по телефона с един приятел,
 че сигурно нищо няма да стане, защото не съм отишъл навреме. Българската преса писа, че
съм викал и крещял да ме чуе режисьорът. Няма нищо такова", обяснява Стан. При първата му
 среща с Фиона двамата си говорили за общи неща. Станислав разказвал за планините, за
София, морето. Обяснявал и как в България си имаме всичко.
"Тя ме попита: Ще ти бъде ли приятно да си Виктор Крум? Казах, че съм "за".
"Трябваше да отида на две работни срещи, нещо като практически класове, но не можах. Имах
 изпит по време на едната, а на другата имаше проблем с училището. Като всеки нормален
човек си помислих: "Край, няма шанс. От "Уорнър" ми се обадиха и дори ми се развикаха:
 "Нали знаеш, колко е важно това! Защо не дойде"?
Стан обяснил, че е имал изпит, че от това зависелно бъдещето му. Те му отвърнали: "Да, но
ако те вземем за ролята, бъдещето ти ще е различно". Срещнал се с режисьора Майк Нюъл,
за който твърди, че е невероятен като човек и като професионалист. "Трябваше да изиграя
сцена, в която съм влюбен в Хърмаяни", спомня си той за първото си професионално
прослушване.
"Майк ме накара да си представя, че край мен минават влакове и вдигат страшен шум. А аз
трябваше да крещя през тях, за да ме чуят от другата страна. После искаше от мен да съм
страшно нервиран, да викам, да говоря на български. И в един момент, когато наистина много
 с нервирах, Майк ми каза: "Добре, сега искам да си щастлив". И на мен просто от вътре ми
дойде. Бях доволен, щастлив". връща се Станислав към моментите, когато все още не е знаел,
че ще бъде одобрен.
Макар в колежа в Англия да е учил икономика, "въпросът за бъдещето му" все повече натежава
към актьорската професия. Надява се да продължи да се занимава с това изкуство.

 "Давам си сметка, че не зависи само от мен. Дал съм всичко от себе си, дано ме харесат и
продължа", споделя той.



 ~Интервю с Майк Нюъл~    

Защо Ралф Файнс?
Майк Нюъл, режисьорът на "Хари Потър и Огненият бокал", обясни че е избрал Ралф Файнс
 за ролята на Лорд Волдеморт, защото той притежава уменията да играе този образ. "Трябва
да имаш актьор, за да го направиш", казва Нюъл. "Ралф, беше актьорът, защото той не е някоя
 мелодраматична фигура от 19 век. Той е абсолютно истински, студен и посветен в това, да
 твори зло. Когато имаш такъв актьор, можеш да го направиш".

Огненият бокал е четвъртия от филмите за Хари Потър и е със същото име като книгата на
 Дж. К. Роулинг. Това отбелязва първото появяване ня Ти-Знаеш-Кой. Нюъл казва, че той и
Файнс, са говорили много за мотивацията на героя, за да стане най-злият.

"Какво иска?" пита Нюъл. "Защо иска да се върне? Какъв тип е, че иска да се върне? Защо иска
 да се наложи и да царува злото? Дали някои, които искат това всъщност виждат, че това е
 лошо? Или това за тях е един вид добро? Имаше доста от тези неща, за който трябва да
поговориш с един актьор и той трябва наистина да се концентрира върху тях в своята роля.
Това беше много, много полезно."

Повечето от историите на героите се разкриват в шестата книга, която излезе през Юли, но
 Нюъл споделя, че не е имал време да я прочете, защото е работил по филма. "Това е още
 един роман и просто бях зает," казва той. "Очевидно прочетох, само петата книга, защото
само тази беше излязла. Но няма значение, това не промени виждането ми над нещата за
 всяка от историите, които ще се реализират. Бях силно насърчаван от продуцентите и от
"Уорнър Брос" да мисля за това, като на единствен по себе си филм. Може би, защото са
свързани. Нали ще има общо седем филма, като всеки представлява една учебна година,
следователно не можеш да бъдеш безотговорен, но това никога не е обсъждано. Трябваше
 просто да приема, че това ще един филм, който ще направя, за което бях благодарен.

Как се прави трилър?
Първия въпрос, който си зададох беше: "Ще намеря ли нещо, което ще ми позволи да разкажа
 историята на тази книга в един филм? И за мое задоволство намерих много добър начин да
 събера всичко заедно - трилър. Трилърът беше Волдемор, безкрайното зло създание, което
отново чувства своята сила и трябва да се възстанови. Той иска да върне тялото си.
Единствения начин, по който може да го направи е да използва специална отвара, която да
 съдържа три капки от кръвта на Хари. Така тази цяла година е подготвяна от Волдемор, за да
 може даосъществи плана си, да получи момчето и нeговата сила."

За да съберат романа, който е повече от 700 страници на английски във филм два часа и
половина, Нюъл и сценаристта Стив Клоувс са отрязали всичко, което не е директно свързано
 с историята. Нюъл съжалява най-много, че няма да я има сцената с кратката поява на
семейство Дърсли. "Истински съжалявам за семейство Дърсли, защото мисля, че има някакъв
вид удобство, да видиш Дърсли в началото на всеки филм. Но е ясно, ако сте прочели книгите,
 че Дърсли нямат почти нищо общо с главното действие в книгата".



 ~Ема Уотсън за бъдещето си~   

Нюсуийк: Честито за изпита. Ти се справи страхотно.
Ема Уотсън: О, благодаря! Толкова съм щастлива! Не можах да повярвам!

Ти наистина ли още се забавлявмаш да снимаш тези филми след всички тези годни?
Амиии да! Много е хубаво да имаш нов режисьор всеки път. Аз продължавам да бъда тласкана
 и имам предизвкателства. Това ми харесва.

Даниел Радклиф казва, че Дейвид Йейтс, настоящият режисьор на филма много го натоварва
 като актьор. Това важи ли и за теб?
Да, определено! Дейвид не би се примирил само с нещо, което просто прилича на изпълнение
 на роля (смее се). Това, което държи нещата така е това, че той търси истината в героя и
постановката. Той настина иска всичко да е истинско. Четвъртият филм (Огненият Бокал) беше
 нещо като част от всички изпитания, преборване с дракони и такива неща. Този филм е за
това как Хари ще се пребори с демоните в себе си, а не с драконите. Той е за пътуването през
 чувствата и емоциите. За това мисля, че Дейвид е идеален за него. А и неговите предишни
 филми са били базирани на политиката като “Sex Traffic” и “The Girl in the Café,” а с този
филм виждаме малко повече за света извън Хогуортс. (Книгата и филма се припокриват до
някъде, с това как Министерството на магията ограничава личната свобода и последвалата
 вълна от нападения.) Аз мисля, че този филм ще бъде напълно уместен за това, което ние
 изживяваме в момента с всички тия терористични нападения. Филмът точно съвпада с всичко
 това.

Когато те интервюирах за първия филм преди шест години ти каза, че Даниел и Рупърт те
дразнели доста.
(Смее се) Да.

Как са сега нещата между вас тримата?
Те продължават да ме разсмиват много. Вече не ме дразнят толкова както преди, което е
мило. Това е едно много мило и шантаво приятелство.

Чувстваш ли ги като братя?
Нещо такова. Много е забавно. Това е дълго и силно приятелство. Познаваме се вече от шест
 години и се виждаме почти всеки ден. Искам да кажа, виждали са ме по всякакъв начин.
 Виждали са ме когато съм била красива и също сутрин в шест часа без никакъв грим. Те се
чувстват като мои братя. Преминали сме през всички успехи и падения на това лудо
преживяване заедно. Да, прекрасно е.

Мислиш ли, че би искала да останеш актриса за винаги?
Наистина не знам. Даниел и Рупърт изглеждат напълно сигурни за това. Аз не знам. Не бих
 искала Хари Потър да е последното нещо, което съм правила. Нищо няма да е същото като
това. Аз го оценявам. И също съм започнала да играя по много интересен начин. Повечето
хора, които икат да играят трябва да седят с часове за да упражняват и осъвършенстват начина
 си на игра, докато аз май съм стигнала съвсем до върха, без да имам опит. Това е странна
позиция, но също така и много забавна, защото ми позволява много възможности и избори.
Определено бих опитала и други филми за да видя какво е. Всъщност бих опитала и в театъра,
защото наистина бих се зарадвала на бързия отговор на публиката. Обичам да карам хората да
се смеят. Обичам да импровизирам, но има още толкова много неща, които също обичам да
правя. (Пауза) Може би това не е добре. Дадени са ми много възможности, но аз просто ще се
 оставя на течението и ще видя какво ще стане.

Е, не се очаква на 16 да имаш всички отговари.
Е, да но хората продължават да ме питат и аз мисля, че би трябвало да знам. (смее се) Всички
питат: “Е, какво ще правиш с живота си?”, а аз - “ Добре!”

Харесва ли ти бляскавият аспект на работата?
Бляскав аспект?

Премиерите, роклите, прическата, гримът?
Изглежда все едно съм известна за около две семици от годината. (смее се) Знам, че звучи
 странно, но е така. Тази бласкава част, излежда е все едно някой откачен сюреалистичен сън.
 Но да, мисля, че ми харесва. Когато отидеш в града (за премиера) се чувствам малко като в
 мъгла, защото си застанал там и хората крещят по теб и отиваш от едно на друго място и
 най-вече си облечен с тези дрехи. Малко е шантаво, но е забавно. Мисля, че това, което
най-много ми харесва е възможнастта да пътувам. Ако не беше Хари Потър никога нямаше да
 пътувам да Америка или из Европа и всичка останало, е може би докато не порастнех, както
и да е. Имах възможнастта да видя Ню Йорк. Бях в Китай, Токио, Ел Ей, Чикаго, всички тези
прекрасни места. И това наистина е страхотно. А пътуването в първа класа си е преживяване.

Това е най-доброто, нали?
О, ти нямаш представа! Обожавам малките неща, като малките чантички за самолет, в които
си държиш крема и малките четки за зъби. И седалките с отпускащи облегалки! За мен това
е върхът!

Е, Ема, за мен е ясно, че ти няма да се возиш в автобус отново.
(Смее се) Мерси!

А как са нещата със срещите и момчетата?
Хората казват: “На теб трябва да ти е лесно. Те сигурно се редят на опашка пред теб.” Но не е
 лесно. Наистина не е. Мисля че момчетата едновременно искат интимна среща с мен и също
 така са си пуснали защитата в действие или просто искат да ме използват. ( дълга пауза,
поглед) Наистна това си е минно поле, да съм честна. Наистина... Ууу! Стресиращо е.

Стресиращо е дори и да не си известна.
Знам! И като добавим и това е като допълнителна големина на проблема. Аз много харесва
момчетата като приятели, всъщност. Имам повече приятели от колкото приятелки, което май
 е странно, струва ми се. Но може би е защото снимам филмите и тук има повече момчета,
от колкото момичета. А и да не забравяме, чи тук прекарвам много време. Тук съм 11 месеца
 от годината и в свободното си време се разкъсвам между роднини и старите ми приятели. И
така. За това ще трябва да почакам. Може би все някой ще ме намери. Ще видим.

Има много сладки момчета, които работят зад камерата тук. Но мисля, че са прекалено големи
 за теб.
Да. Това ми е проблемът. Мисля си: “Да, той изглежда много добре, но е на около 25! Хайде,
 помогни ми!” Но, не това не се случва наистина. (Смее се)


  1.
      Защо Фред Уизли не се появи също между дърветата в края на Хари Потър и даровете на
смъртта?
      Знаете ли какво? Никога даже не съм си помисляла Фред да се върне обратно. Винаги съм
 си мислила, че именно тримата създатели на Хитроумната карта и майката на Хари ще се
върнат. Те са били четирима герои от предишно поколение. Единият ги е предал и остават
трима. Затова исках Хари Потър да бъде обграден от Лили, Джеймс, Лупин и Сириус всички,
които по някакъв начин са умрели за него. Знаете много добре, че Ремус Лупин умира в
битката за Хари. Той не е бил длъжен да се бие, можеше и да не умира. Джеймс Потър дава
живота си опитвайки се да предпази Хари и Лили от Волдемор. Сириус умира биейки се заедно
 с Хари, а Лили най-очевидно дава живота си именно за него. Никога не съм мислила да
връщам Фред. Те всички бяха от предишно поколение и бяха или родители или като родители
за Хари Потър.
   2.
      Умря ли Хари Потър?
      Роулинг е написала тази част много внимателно, затова тя може да се прочете по два
различни начина. “Дали Хари Потър не е бил просто в безсъзнание и неговото под съзнателно
 мислене не му е казало всичко, което трябва да знае? Все пак Дъмбълдор не му казва нищо,
което не би могъл да се досети с едно-две добри предположения.” Но според Роулинг, Хари
е бил в нещо като затвор между живота и смъртта и е имал избор по кой път да поеме.
      В сайта си Роулинг обяснява, че тук се навлиза много на дълбоко в магия, която Волдемор
така и не разбира. “Взимайки кръвта на Хари, Волдемор всъщност запазва защитната сила на
саможертвата на Лили – освен това силата и добротата на тази саможертва не само продължава
 да тласка Хари към живот, но и дава на Волдемор един последен шанс...Волдемор слага
 частица добро в себе си и ако се беше разкаял щеше да бъде излекуван много повече
отколкото някой е очаквал. Разбира се Волдемор избира жестокостта.”
      Откакто Волдемор използва Бъзовата пръчка – която всъщност е на Хари Потър – нито
проклятието Круциатус, нито Авада Кедавра проработиха както трябва. “Проклятието Авада
Кедавра е толкова силно, че то всъшност засяга Хари, но убива у него само частицата душа,
която не е негова (тази на Волдемор) и в същото време му дава шанс да избира дали да умре
или да се завърне към живот.”
   3.
      Въпросът, който изненада Джоан Роулинг – Какво беше това същество в ъгъла на Кингс
Крос?
      ”Инстинктът на Хари да спасява. Неговата природа е да се опита да спасява, въпреки, че
това може да не е правилно, когато попада в капани той казва “Трябва да спася, да се опитам
предпазя” – защото му е оставена саможертвата на неговата майка и сега той се изправя и се
 опитва да помогне на възможно най-много хора.
      Но тази среща с Волдемор е различна. “За първи път той се доближава до това уязвимо,
голо, осакатено и иска да помогне, но за първи път се чувства отблъснат от страданието. И е
прав да се чувства така. Това е последната частица от душата на Волдемор. Обясних това
защото много ме питаха.
      
   4.
      Въпросът от който се опасяваше – От какво е направена пръчката на Дъмбълдор?
      Ако ми бяхте задали този въпрос преди време щях доста да се издам. Винаги съм си
мислела за бъз, защото във фолклора това е дървото на смъртта. Преди си мислех “Какво ще
 кажа като ме попитат?”, но така и никой не зададе този толкова важен въпрос.
      
   5.
      Какво вижда Дъмбълдор в огледалото Еиналеж?
      Своето семейство заедно и сплотено.
      
   6.
      Къде ходят магьосниците на училище преди Хогуортс?
      Повечето се обучават в къщи, защото не са способни да контролират способностите си и
може да са опасни.
      
   7.
      Роднини ли са Хари и Волдемор?
      Да, от Певърил. Но всъщност всички магьоснически семейства са роднини ако се върнем
 достатъчно назад.
      
   8.
      За кого се оженва Драко Малфой?
      Астория Грийнграс, малката сестра от семейство Грийнграс. Ние веднъж срещнахме Дафин
 Грийнграс. Тя беше част от отряда на Панси Паркинсън в “Хари Потър и Орденът на Феникса”,
 когато Хърмаяни взима своите СОВА.
      Невил Лонгботъм се оженва за Хана Абът, която става собственик на “Продъненият котел”.
      
   9.
      Какво работят главните герои?
      Хари и Хърмаяни са в министерството, Хърмаяни оглавява отдела за Контрол и Регулация
на магическите създания, а Хари става шеф на служба Аврори. Рон помага на Джордж в
магазинчето за шеги, което става наистина много печелившо, а Джини е професионален играч
по куидич, а по-късно и спортен писател в Пророчески вести.
      
  10.
      Теди Лупин върколак ли е?
      Не той е метаморфмаг, като Тонкс (която, случайно, беше в Хафълпаф)